Фокусникът (магьосникът, жонгльорът)
|
Разликата между нулата и единицата е качествена, каквато е разликата между нула къщи и една къща, нула живот и един живот. Единицата е онази, макар и малка промяна, след която светът вече не е същият. Тя е числото: на Бог Отец, който Създава Вселената чрез словото си. Единицата е независима, своенравна и държи да не я смесят с останалите. За работа в колектив не е чувала, а за предпочитанията на другите не иска и да знае. Разликата между нулата и единицата е в целенасочената воля. Друг е въпросът, към какво е насочена тя.
Фокусникът от първи аркан на Тарото е изобразен с голяма шапка, чиято периферия се извива в знака на безкрайността. С едната си ръка е вдигнал жезъл (или вълшебна пръчица), а в другата държи монета, което показва, че той е връзката между божествената идея и земната форма - въплъщението и превъплъщението. На масичката пред него е разположена и останалата част от професионалния му инструментариум: нож (меч) и чаша. Тези четири предмета на Фокусника отговарят на четирите бои на малките аркани, както и на четирите елемента, изброени през V в. пр.Хр. от Емпедокъл: огън, земя, въздух и вода. Това са градивните елементи на света, готови да се разглобяват, сглобяват и преобразуват съобразно повелята на духа. До тях обаче виждаме и зарове, което означава, че с каквато и хармония да се гордее мирозданието, случайността винаги е участвала в направата му. Колкото до Фокусника, при неговата ловкост никога не можем да сме сигурни дали зарът направлява живота му, или се подчинява на волята му. Все пак, явява му се професионален инструмент.
Фокусник, магьосник или жонгльор? Кой е можел да ги отличи? Фокусникът създава илюзията, че от нищо се появява нещо, а от мага се очаква, че прави това наистина. Но след като цялата материя е илюзия, каква е разликата между двамата? Що се отнася до жонгльорството, то е част от уменията на един крайно сръчен в ръцете човек.
През ХII-ХIII в. във Франция благодарение на пробуждането на търговията и създаването на градове се появяват едни особени странстващи духовници, наречени голиарди. Събирали се по кръстопътищата, представяли се за мними студенти, развратничели, пишели поезия, пеели мръсни песни, скандализирали хората, налитали на бой, пиянствали и обичали хазарта. Понякога, за да изкарат прехраната си, ставали жонгльори или смешници. По това време започнали да наричат „жонгльор” всеки, който изглеждал опасен и имал бунтарски вид. „Ранното средновековие се потрудило да определи на всеки съответното място, работа, съсловие, обществено положение. Голиардите са бегълци”. Предпочитали учението пред армията, но основната им цел била да си намерят меценат, чиито пари да вкарат в употреба. След тях остава Бурански песни, стиховете на Вийон, и много малко истински факти, защото обичали да разпространяват легенди за себе си. Средновековието добре е познавало персонажа от първа карта.
Фокусникът има множество достойни митологически предшественици. Сред тях е египетският бог Хнум, който въплъщава пряката градивна сила. Работата му е да извайва на грънчарското си колело телата на хората, на които им предстои да се родят. (Фокусникът не се занимава с нещо много по-различно в живота и „извайването” на деца е сред основните му занимания.) Разпознаваме Фокусника и в Заека на северноамериканските индианци, който винаги излиза по-хитър от другите. Може да се каже, че Бъгс Бъни му е нещо като праавнук. Тук трябва да споменем и Локи от скандинавската митология, който съществува, за да пакости. Във всеки древен пантеон има по един Фокусник, който се разпорежда в него както намери за добре.
Според гностическата традиция светът е създаден не от Бога, а от Демиурга (полубога), защото Бог е чист дух и не се занимава с материя, пък и не би направил такава бъркотия, каквато виждаме около себе си. А Демиургът няма нищо против да се захване със съзиданието. Той се забавлява, не се тревожи от доброто и злото, и макар в земен план да може всичко, не се е нагърбил с каквато и да е отговорност пред хората. Не е трудно в ръката на Демиурга да разпознаем вълшебната пръчица на Фокусника. Всъщност Фокусникът е съзиданието.
Ако търсим прекия митологичен прототип на Фокусника от Тарото, това е Хермес от гръцката митология, или както го наричат римляните, Меркурий. Още от първия ден на раждането си той се впуска в активна дейност на ръба на позволеното. Успява да замени лирата си срещу лечебния кадуцей (крилат жезъл от две извити змии) на Аполон, но за да е по-сигурен, че сделката е изгодна, му открадва и няколко овце. Изобретателен, насмешлив, нехаен и склонен да послъгва, Хермес в най-възвишения си вид е бил почитан като бог на търговците. Но е имал и други прозвища, като „Царят на разбойниците” например. На творческата му изобретателност обаче дължим и лирата, нитрата, арфата, кесията за пари, пумпала, обръча, теглилката.
Хермес пренася съобщения между боговете и прехвърля душите на хората в отвъдното. Умее да вкаменява или да превръща в птица, както и сам себе си да превръща в животно. Тези крайно несериозни на вид превъплъщения при по-настоятелно вглеждане могат да се окажат знаци за едно скрито магическо присъствие под забавляващото се лице на бога-посредник. Те подсказват за смяната на агрегатните състояния, химическата активност и алхимичния принцип разлагай и съединявай, а под тях се разкрива пазителят на тайното алхимично знание Хермес Трисмегист. Митичната личност, която води началото си от египетския бог на мъдростта Тот, създател на словото и писмото, учител по окултните изкуства. В късната си история египтяните имали навика да превеждат на гръцки името на Тот като Хермес.
Според Юнг Фокусникът е едновременно митична фигура и вътрешно психично изживяване. Основното му достойнство е това, че където и да се появи, превръща безсмисленото в смислено. Само че може да се разглежда дори като по-низш от зверовете, защото те разчитат изцяло на инстинкта, докато Фокусникът, независимо от всичките си умения, не е достигнал до истинска човешка осъзнатост. За разлика от Юнг, жените го харесват от пръв поглед.
Като човек Фокусникът е винаги сред хора, но разчита само на себе си. Той приковава вниманието на околните, когато си иска, изчезва, когато намери за добре, лъже без угризения, създава илюзии, пренарежда действителността. Не щади хората, но само той може да направи живота им интересен. Фокусникът е идеалният наемник, защото се справя с всяка ситуация, но и най-лошият наемник, защото винаги е с един ход пред работодателя си. Прави всичко за пари, защото специалността му е да материализира идеите, но после ги пилее, защото парите всъщност не го интересуват. Ако някога се промени, Фокусникът или става идеалист и посвещава живота си на кауза, или става слуга на злото.
Фокусникът не гледа към бъдещето, защото далечните сметки не са му присъщи. Неговият инструмент е единствено настоящето, но пък умее да го върти както среднощен обирджия ножа си. Напуска живота така, както се е намесвал в чуждия - без да му мигне окото. Никой не знае по-добре от него, че светът е илюзия.
Фокусникът в литературата: Остал Бендер от „Дванадесетте стола”, Д'Артанян от „Тримата мускетари”, Хари Потър (в юношески смекчен вариант), Джеймс Бонд, Том Сойер, Хъкълбери Фин, Скарамуш, Шерлок Холмс, Пипи Дългото Чорапче, Хитър Петър от българския фолклор. Не може да се каже, че фокусникът поставя битийни въпроси пред читателя, но определено е най-любимият герой.
Фокусникът в киното: Киното просто обожава образа. Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, Зоро, Супермен, Батман, Фан-фан Лалето, Мавърик, Багдатският крадец, Хан Соло от „Зведни войни”, Мадмартиган от „Уилоу”, Светецът от „Светецът”. Персонажът на Тодор Колев в „Опасен чар”, на Апостол Карамитев в „Специалист по всичко”, на Кирил Господинов в „Баш Майстора”. Приключенският филм, екшънът и фантастиката трудно дишат без този герой. Нищо не пречи фокусникът да е жена, както е например в „Дълга целувка за лека нощ”, или „Никита”. Телма и Луиз се превръщат във фокусници, но това е само част от еволюцията им, защото филмът е реалистичен.
Фокусникът в историята: Васил Левски и легендите за неговата неуловимост, умение да работи под носа на заптиетата и да се изплъзва предрешен. Раковски, с всичките му превъплъщения на хайдутин, езиковед, потенциален жених, дервиш, търговец и преводач на султана.
Бащата на лечението в трансово състояние Франц Антон Месмер (1734-1815), който събирал пациентите си около голяма каца с железни стърготини, за да поемат „животински магнетизъм”. В сублимния момент, под звуците на музика, се появявал сред тях с наметало и цилиндър. Излекува невероятен брой хора от най-различни болести чрез хипноза, но не съумява да научи нито един човек на занаята си. Днес се смята, че Месмер е предшественикът на лечението чрез хипноза, но все още се спори дали е бил велик учен или долен шарлатан.
Хлодвиг (466-511), кралят-основател на франкската държава, който по средата на невъзможно тежко сражение извикала „О, ти, Бог на жена ми Клотилда, ако си по-силен от моите богове, дай ми победа, а аз после ще покръстя в твое име всичките си войници”. Като по чудо Хлодвиг оцелява и франките стават християни.
Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият натрупва умения и сега може сам да избира съдбата си. От илюзиите е преминал към действие чрез което влияе на хората и въздейства върху обстоятелства! Светът се огъва в негова полза. Късметът помага на умния.
Тълкуване при гадаене: Съобразителност, бърза реакция, предприемчивост. Талант и мощна творческа енергия. Инициатива, с която ще пренаредите обстоятелствата във ваша полза. Номер, хитрина, която успява. Има рискове, но не и за майстора. Умение, гъвкавост, самоконтрол. В състезанието, в което участвате, вие сте първият и най-добрият.
Човек със свободна професия, свързана с въздействие върху други хора: търговец, артист, шоумен, екстрасенс, собственик на медия, политик, наемник, любимец на жените. Самоуверен, своенравен, непредвидим характер; бърз и по-способен от другите. Движи се по ръба на позволеното. Живее според собствените си закони.