Падащата кула (божият дом)
|
Шестнадесет обаче е и доста особено число, защото е съставено от 4 четворки, или цифрата на материята, умножена по себе си. Ако властолюбието, твърдостта, мощта и непреклонността на Императора се умножат по самите себе си, неизбежно ще получим Падащата кула. Крахът има много имена, но когато чуем „от високо ниско се пада” или „сгромоляса се”, значи нечия Кула е паднала.
Интересно е, че от 16 части се състои и пречупеният кръст, който, добър или зъл, обърнат на изток или на запад, е символ (или в лошия случай - е бил замислен като такъв) на мистичното обновление. Кулата също, макар и пречупена, крие зърното на обновлението. Въпросът е как ще ни хареса то.
Кулата на 16-ата карта е нарисувана с телесен цвят. От небето се стрелва огнен език, който разбива подобния на корона връх. Символът на земната власт се отчупва и отхвръква назад. Две фигури падат с протегнати надолу ръце сред зловеща феерия от кълбовидни отломъци: 13 червени, 13 бели и 11 сини, което означава, че бедствието не пощадява нито волята, нито невинността, нито чувствата. Късовете са общо 37, което се редуцира до 1. Това е числото на Бога, Първопричината или Създателят, и тук ни става ясно с кого си имаме работа.
Навярно образът на 16-ата карта е почерпан от Вавилонската кула, построена от потомците на Ной. „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската земя, и се заселиха там. И рекоха си един-другиму: хайде да си направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да са пръснем по лицето на цялата земя.
Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят, нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; а те спряха да зидат града и кулата. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Бит. 11:1-9) Името на Вавилон, или „Баб-или”, на акадски означава Божия врата, а на иврит „балал” е обърквам.
В Месопотамия тези многоетажни кули, наричани зигурати, съвсем не са били рядкост, защото това са местните храмове. Издигали са ги като връзка между небето и земята, а върховете им били овенчани със светилища. Ако Вавилонската кула е имала реален прототип, то тя е срутеният храм Етеменанки, който около 600 г. пр.Хр. цар Навуходоносор II възстановява, навярно заделяйки част от строителите, ангажирани по проекта „Висящи градини - чудо на света”. Трябва да се отбележи обаче, че тези кули са били градени в прослава на Всевишния, а не на собственото име. Притчата на друговерците навярно просто ги взема, за да разкаже за неуместната гордост на оня, който мисли, че с творенията си ще настигне Създателя.
В Кулата на Тарото небесното послание е видимо в жълточервените пламъци, спускащи се от небесата. Това не е смут и разноезичие, а пълна и внезапна катастрофа. Но катастрофа на какво? Кула не се издига за един ден. Тя е защита, неуязвимост, висота и престиж. Тя е нещо, което човек гради, за да се предпази от променливия свят. Според бащата на индивидуалната психология Алфред Адлер „цел на човешката душа е надмощието, съвършенството, сигурността, превъзходството”. Хората трупат пари, издигат грамадни къщи, колекционират заслуги и демонстрират непреклонност понякога единствено, за да впечатлят другите или да чувстват приятното задоволство от сигурността. Така всеки ежедневно строи собствената си кула, макар и не от тухли и асфалт. Рано или късно обаче променливият свят нахлува между стените й, защото той е правилото, а Кулата е само съпротива срещу него. Тя не е нищо повече от камък с тленен цвят.
От психоаналитична гледна точка Кулата може да бъде приета като символичен образ на нарцисизма. Фройд определя първичния нарцисизъм като любов към собственото тяло, предшестваща любовта към другия. При вторичния нарцисизъм индивидът възприема нещата от обективния свят като части от себе си и не може да схване, че предметите и постъпките на другите са отделни от него самия. Такъв човек става откъснат, суетен, самомнителен и честолюбив. Отначало се вписва добре в социалния живот, но постепенно се затваря в Кулата на фантазиите си. Вторичният нарцисизъм може да се окаже, а може и да не се окаже клиничен.
Завършихме предишната глава с думите, че Дяволът е тежката каменна сграда, в която човек сам се зазижда. Той е струпване на бездуховна предметност, което пречи на озарението и рано или късно пламъците се появяват като спасение. На човек може и да не му е дадено с градежа си да стигне Бога, но Бог може да се спусне до него, за да го пресрещне. Разрушителната светкавица може да е искрата на истинския живот и прозрението. Може да е озарението на мисълта, която ще отмести каменния похлупак от овехтели предразсъдъци и ще съживи ума. Ако трябва да изобразим гордо изправен човек, на когото е хрумнала гениална идея, той сигурно ще прилича на Кулата.
Проблемът е, че трудно някой ще се раздели без болка с граденото през годините. Страданието от загубата е голямо, независимо дали мълнията удря за добро или не. И най-непоносимите бракове могат да се разпаднат сред сълзи. Съпротивата на личността срещу съдбата в Кулата е огромна и това я прави най-мъчителната карта, независимо че вещае освобождаване - и след целия ад да започнеш на чисто.
Смъртта, Дяволът и Кулата показват, че във втората част от живота си човек обичайно среща много по-сериозни изпитания, отколкото в началото. След средната възраст му предстои да се раздели с не една обвивка, която е смятал за неразделна част от същността си. Но ако нямаше изпитания, как духът би научил кое да загърби, за да напредва все по-пречистен към Създателя си? Второто име на Падащата кула е Божият дом и това не е ирония.
Не случайно атанорът, или пещта на алхимиците, в която изгаря шлакът и се смята, че стават трансмутациите на един метал в друг, често пъти се изобразява под формата на кула. По този начин се показва, че преобразованията имат само една посока - нагоре, от оловото към златото. Такъв е и пътят на човешката душа независимо от трудните пречиствания, през които преминава. Ницше успява да изрази това състояние особено добре:
„Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен”.
Падащата кула в литературата: „Книга на Йов” от Библията, „Едип цар” и „Антигена” на Софокъл, „Макбет”, „Крал Лир” и „Хамлет” (който е нещо като Падаща кула в забавен каданс) на Шекспир, „Идиот” на Достоевски, „Куклен дом” на Ибсен, „Дългият път на деня към нощта” на Юджийн О'Нийл, „Добми и син” на Дикенс. Няма добра трагедия, която да не поиска своя дял от „Кулата”. В по-приключенски вид заплахата от сриването на цял един свят се вижда в „Приказка без край” на Енде и „Властелинът на пръстените” на Толкин.
Падащата кула в киното: „Смело сърце”, „Зорба гъркът” „Роден на четвърти юли” „Титаник” и „Посейдон” като воден вариант на същото.
Падащата кула в историята: За съжаление, човешката история е поредица от Падащи кули, в повечето от които можем да видим добра, вероятно духовна страна, само ако гледаме с безсмъртни очи. А истината е, че в рамките на живота те всяват ужас. Бетховен оглушава, Борхес ослепява, Айрис Мърдок умира с разпаднат от болестта на Алцхаймер мозък.
Априлското въстание, Френската революция, Унгарското въстание от 1956 г. и последвалото нахлуване на съветските войски. Пражката пролет през 1968 г. и последвалото нахлуване на съветските войски. Земетресенията. Срутването на кулите на Световния търговски център като съвсем буквално преповтаряне на символизма.
Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият е пострадал ужасно, но сега вече се е освободил от затвора си и може да продължи напред.
Тълкуване при гадаене: Съдбата удря, без да предупреждава. Крах, катастрофа, провал, скандал, развод, банкрут, падение, напускане на работата; но сред руините на миналото може да се крие нова свобода. Вдъхновена, но пагубна за битието идея. Изригват дълго таени напрежения. Изнасилване, покушение. Болезнено разделяне с остарели възгледи. Гордост, егоизъм, мегаломания. Не предприемайте рисковани начинания. Няма нищо сигурно.