Обърната: Склонност към самозаблуда. Погрешна представа за жените. Не може да се схване същност­та. Решението към проблема е скрито. Смут, емоцио­нално неравновесие

Злонамерена жена, личност, която иска да ви разру­ши. Извратеност. Някой се опитва да ви заблуди, да „дърпа конците ви”, да скрие важна информация. Адът не знае бяс, по-силен от отхвърлената жена.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Озовах се в сребърен замък. Огледалните стълбища и ко­ридори ме водеха ту нагоре, ту надолу към вътрешността му. Накрая открих Жрицата.

Седеше в кръгла зала върху тесен трон с висока облегалка. Беше млада жена със снежнобяла кожа, изящна шия и големи, продълговати очи. Разлистваше тежка книга. Сребриста рокля се спускаше по змиевидното й тяло до земята. Над главата й имаше квадратен прозорец, през който се виждаше месецът.

Едва тогава се огледах и видях, че залата не е кръгла, а шестнадесетоъгълна. Очаквах, че на нивото на прозореца ще видя навсякъде наоколо и други прозорци, но останалите сегменти бяха само огледала, които отразяваха мен. Стоях в центъра, а залата грееше в лилава светлина, която сякаш не идваше от­никъде. Беше толкова приятно, че ми се щеше да остана там завинаги, но Жрицата ме предупреди да не се застоявам и добави, че много хора искали да направят това.

Радвам се, че ти видях лицето - казах й. Може би от толко­ва огледала си мислех, че тук нищо няма окончателни черти.

Аз имам точно определено лице - отговори тя. - За всеки.

- Мога ли да погледна какво пише в книгата? Тя кимна утвърдително.

Книгата имаше редове, които не бяха букви, а прави черти.

- Но тук не пише нищо!

- Напротив - отговори тя, - просто ти не можеш да четеш. Зад трона висеше сребърната завеса, зад която знаех, че е вратата на несъзнаваното или смъртта. Драперията беше точ­но под прозореца и на това място според мен не би могло да има никаква стая. Поисках разрешение да вляза и го получих.

Очаквах вътре да видя нещо като лудница или някакви вързани и изтезавани хора. Нищо подобно.

Отметнах завесата и се намерих в доста задимен бар, до който се слизаше по тясна стълба. Целият бе залят от слаба червена светлина. Други цветове освен осветените червени места и черните сенки не се виждаха. Барът беше кръгъл, наоколо имаше хора в отпуснати пози и с неподвижни лица. Те пиеха, пушеха, целуваха се. Правеха всичко съвсем спо­койно, дори безцелно, с някаква съсредоточеност. Няколко фигури танцуваха на дансинга. Барманът с втренчен поглед бършеше чаши, без нито едно излишно движение. Не позна­вах никого вътре.

Излязох от картата.

А ти имай светлината в ума си и я

опознавай.

И като каза това, ме загледа дълго, така

че затреперах (..,): и като кимна, аз видях

в ума ми светлината в безбройни сили, и

тя се превърна в безкраен свят...

Поймандрес на Хермес Трисмегист

* * *

Аз съм вашата богопомазана кралица.

Не можете чрез насилие да ме накарате

да направя каквото и да било.

Слава богу, притежавам такива качества,

че ако утре ме изгонят от двореца само

по една фуста, мога да си изкарвам

прехра­ната навсякъде из християнския свят.

Елизабет 1 кралица на Англия

На мен също животът ми даде всичко.

На всички им дава всичко, но повечето

не го знаят.

Хорхе Луис Борхег Пясъчната книга

Под скръстените и в съня ръце

като свещица свети тя самата.

Спи майка ми в сърцето на земята

и в моето сърце.

Владимир Попов Майка ми

3. ИМПЕРАТРИЦАТА

Тройката е плодът на двете противоположности: мъжът и жената раждат дете; след тезата и антитезата идва синтезът. Тройката стои едно стъпало над простата опозиция, защото първите две точки са на една линия, а третата, стига да не се случи отново върху нея, създава пространство, определя равнина. Така детето винаги има по нещо повече от родители­те си, а обобщението винаги превъзхожда противоречивите фактори зад него, ако не с друго, поне с това, че включва и двете страни. Тройката е числото на резултата, плодородието, жътвата, наградения труд, себеизявата. Друидите са вярвали, че каквото повториш три пъти, си го повторил безброй пъти. И наистина, в света много неща се състоят от три компонента и така се обхваща „всичко” - Отец, Дух и Син; минало, настояще и бъдеще; начало, среда и край; дължина, широчина и височина. Тройката означава не просто всичко, а изобилното всичко.

Ако Жрицата е юдейската Лилит, то Императрицата е Ева.

Тя е законната съпруга на Адам, споделя дневните му усилия, ражда му деца, заедно с него напуска Адам и остава до рамо­то му в радост и мъка. И ако идеите се зачеват в тъмната нощна безсъзнателното, то плодовете им се раждат в деня на ма­териалния свят. Не случайно Жрицата направлява тайнстве­ното лъчение на Луната, докато Императрицата - родитбената мощ на Слънцето. От алхимична гледна точка Императри­цата е Земята-Майка, в чиято утроба се оформят кристалите.

Към Императрицата ни води египетската Хатор („Хатхор” - къща на Хор), изобразявана като човешка фигура с кравеш­ки рога, върху които носи слънчевия диск. Едно от описания­та й е „майка на светлината”. Тя персонифицира силата на природата, която носи нов живот на земята и храни всички живи същества. Обожавана в цял Египет, Хатор е повелителка на любовта, красотата и изкуството, което носи наслада. Едно от желанията на умиращите било да са „в свитата на Хатор”, която приема в себе си и залязващото слънце, за да го опази от силите на мрака.

Богинята Венера е била почитана от римляните в няколко образа - като Венера Генетрикс - майка на Еней, родоначал­никът на римския народ; Венера Феликс - носителката на късмет; Венера Виктрикс - победоносната; и Венера Вертикордия - пазителката на женската чест. Всеки един от тези образи е свързан с аспект от Императрицата. Самото небес­но тяло Венера изразява синтез на противоположностите по­ради това, че се появява на изток и на запад, като Зорница и Вечерница. Ето защо ацтеките са я възприемали като символ на смъртта и прераждането.

При древните гърци Императрицата може да бъде разпоз­ната не толкова в Афродита, колкото в Деметра, богинята на плодородието, която, за да застави Хадес да върне дъщеря й, спира родитбата на света. В Асирия Императрицата е Ищар, а във Финикия - Астарта. Императрицата е Майката на све­та, която седи на импозантния си трон във всички митологии.

Ето какво се случва преди пет века в Мексико. През 1531 г., десет години след испанското нашествие, на покръстения ин­дианец Хуан Диего му се явява Светата дева. Заговаря го на езика на ацтеките и му заповядва да построи храм в нейна чест на хълма Тепеяк.

Случайно или не, това се оказва мястото, където по-рано ацтеките са почитали своята богиня на земята и плодородие то Тонантзин, „Нашата света майка”. С общи усилия индиан­ците построяват храма под подозрителния поглед на испанските монаси. Един от тях пише: „Сега, след като бе издигна­та църквата на Светата дева от Гвадалупе, те я наричат То­нантзин. Това ми прилича на сатанистки начин да се замаски­ра идолопоклонството. А те идват отдалече, за да се поклонят на Тонантзин, както в стари времена” (Мартин де Леон).

Век по-късно, когато култът в Гвадалупе е станал центра­лен за мексиканците, в друг дневник пише, че за индианците Светата дева е „въплъщение на живота и надеждата”. Макар и в нов образ, Тонантзин се е завърнала, за да им донесе спа­сение. С нейното име на уста те се сражават за независимост срещу Испания, а по-късно Емилиано Сапата вдига въстание срещу богатите земевладелци. Тази история показва, че не­зависимо под какво име ще се яви, светата майка никога не изоставя децата си.

На картите Императрицата се изобразява като дама в пищ­ни одеяния, в много колоди - бременна. Зад нея обикновено има зрели жита. В едната си ръка държи скиптър, а с другата подкрепя щит с инкрустиран орел. Освен имперски знак, орелът е и соларен символ. Това подсказва и жълтият му цвят. Означава възвисяване, гордост, сила, победа над смъртта.

Императрицата олицетворява способността на живота да се самовъзстановява. Тя е и изворът на всеотдайната любов. При нея човек може да търси убежище, да поиска помощ, да възстанови силите си, да намери богатството си. Императри­цата е още лечебната сила на природата, чувствената наслада: и всяко щастие на света, което може да се докосне.

Според Юнг критериите за архетипа на Великата майка са толкова ясно оформени в колективния опит, че за целта дори не е задължително жената да бъде майка. Достатъчно е да се отдаде на грижа към другите и да ги закриля, за да бъде раз­позната в тази роля.

Като жена Императрицата е здраво вписана в общество­то и в този смисъл със или без деца, със или без съпруг, тя е (важна и реализирана. Дори да не е семейна, някак си има такъв вид. Въпреки властната си природа, тя е щедра и отзивчива и от нея лесно се иска услуга. Ако е вярно, че „любовта на мъжете минава през корема”, по-щастлив избор на партньорка няма. Императрицата знае кое как става, но това създава и напрежения. Обикновено тя командва всички на­ около, притежава ги като поданици. Има склонността да доминира над тези, за които се грижи, също като майката природа, която отрупва с изобилие децата си, но не им разрешава да се откъснат от нея. Във всяка майка дреме и по едно чудовище, което иска да запази детето само за себе си. Не случайно дори и най-добрите майки един ден стават тъщи или свекърви и за тях започват да се разказват скръбни вицове. Една и съща жена може да се прояви в един случай като Жрица, а в друг - като Императрица, в зависимост от това, пред кого се представя, макар че обикновено мечтата се ха­рактеризира с по-малко килограми от действителността. И все пак, понякога е трудно да се отдели дали Изида е по-скоро кралица на магиите, или кралицата до Озирис. Разликата е
най-вече в изявата.

Императрицата в литературата: Образът не толкова вдъхновява, колкото навежда на социални размисли. Саран-довица от „Вечери в Антимовския хан”, Султана от „Желез­ният светилник", Любов Андреевна от „Вишнева градина”, „Майка” на Горки, Баба Илийца, Мадам Бовари, злата маще­ха от приказките. Странджата от „Немили-недраги” е малко странна разновидност на Императрицата в парталони.

Императрицата в киното: „Американско сватбено одея­ло”, „Ръката, която люлее люлката”, „Истинската Маккой”. „Идеалната майка” започва като захаросана приказка и по­степенно се превръща в кървава драма на любов и власт. В комичен тв вариант - майките от сериалите „Малкълм” и „Женени с деца”.

Императрицата в историята: От благородни, всеотдай­ни личности като Майка Тереза, до жени, преизпълнени с власт и желание да доминират: Катерина Медичи, Кралица Елизабет, Кралица Виктория. Както отново става ясно, за да из­глеждаш майчински, не е необходимо да имаш деца. За Бълга­рия можем да споменем преданата Мара Белчева и волевата закрилница Баба Тонка.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като се е научил да следва интуицията си, Пътуващият трябва да се захване с житейската си реали­зация. Всичко започнато трябва да бъде завършено, за да уз­рее плодът и да бъде откъснат.

Тълкуване при гадаене: Благоденствие, семейно щас­тие, реализация, бременност, успешен период. Ще видите доброто от живота. Оздравяване. Творческа плодовитост. Печалба, разрастване, стабилност, чув­ство за сигурност. Щедрост. Рогът на изобилието.