Среднощен разговор с един мистик 9 страница

Бях имала много роли през живота си - бизнес дама, майка, приятелка, спътничка и дъщеря. Опитах се да си представя себе си без тези различни идентичности. Не беше лесно да отделя „себе си" от всички тези лица, въпреки че винаги е имало нещо в мен, което е наблюдавало живота ми отстрани.

Като се огледах, забелязах в мъглата процеп, през който се виждаше гъста горичка близо до водата, недалече от лодката. Виждаше се бъркотия от клони, листа и храсти.

- Садгуру - казах аз, - говорим за духовно израстване, а ако трябва само да разтворим тази отделна идентичност, дали думата „израстване" е точна?

- Израстването е в посока разтваряне - каза той. - Когато разтвориш ограниченото творение на твоята личност, изтъкана от сложната амалгама от впечатления, поети несъзнателно, безкрайният източник на сътворението започва да нараства във вас и започва активно да присъства в живота ви. Това е разтварянето, за което говорим, освобождаването от веригите, които ограничават съществуването. Ние говорим за духовно израстване само защото логичният ум не може да мисли като за разтваряне. Другият начин да се стигне до нулата е разширяването, безкрайното разширяване. Това също е нула. Нулата и безкрайността са едно и също. Пътеката към разширяването е по-подходяща идея, с която егото може да се отъждестви. Ако хората ви кажат просто да „изоставите егото", това няма да стане. Колкото и да се опитвате, няма да се получи. Така че вместо да изоставяте егото, разширете енергиите. Дори изказването „Аз нямам его" е много егоцентрично. Егото е като сянка. Това е първият резултат от отъждествяван ето с тялото ви. Егото се ражда в мига, в който започнете да ритате в утробата на майка си. Егото е ваша сянка. Не е нито лошо, нито добро. Външните ситуации управляват сенките. Когато грее слънце, имате сянка. Така че егото не е проблем. Проблемът е, че вие сте загубили разграничението между вас и вашето его. Да се опитваш да се освободиш от егото си е като да правиш опити да избягаш от сянката си, но така само ще се измориш и притесниш, а като се обърнеш, сянката ти пак ще си е там. Така е и при егото. То си е там, но ако го осъзнавате, то ще ви служи. Разширявате се безгранично, докато се разтворите. Израстването означава разширяване и в същото време означава и разтваряне. Да си мислите, че са различни, е проява на невежество.

- И така, кое в действителност се преражда? - попитах аз. - Тази отделна идентичност? Ако в края на краищата се слеем в единство с божественото, което вече е нашата най-дълбока същност, наистина няма отделна душа, нали?

- В действителност душата е фикция. В контекста на прераждането, на преминаването от едно раждане към друго, трябва да имате известно разбиране за начина, по който сте създадени. Когато кажете, че сте човешко същество, вие имате предвид външната обвивка, физическото тяло. В йога на всичко в нас гледаме като на отделно тяло, защото така е по-лесно да разберем този начин. Така че ние виждаме тялото в пет измерения или пет нива. Физическото тяло е познато като тялото на храната. Второто е умственото тяло. Третото се нарича прана, или енергийно тяло. Тези три тела - физическо, умствено и енергийно, са във физическото измерение. Те съществуват физически. Физическото тяло е много грубо, не е фино. Умственото тяло е по-фино. Енергийното тяло е още по-фино, но и трите са материални тела. За да видите нещо подобно, погледнете електрическата крушка. Крушката е физическа, електричеството е физическо и светлината, която се излъчва, е физическа. Физическото, умственото и енергийното тяло са физически измерения на живота. Те носят отпечатъците на кармата. Кармата е отпечатана върху тялото, ума и енергията, а отпечатъкът, или структурата, е това, което ги държи заедно. Кармата е спойката, която ви държи във физическото тяло. Другите две тела не са физически. Едното от тях е като преходно състояние, а другото е напълно нефизическо. За нефизическото тяло се говори като за тялото на блаженството. Това блажено тяло във вас е 100 процента нефизическо. То няма собствена форма и само енергийното, умственото и физическото тяло могат да задържат блаженото тяло във форма. То е като въздушен балон. Определено количество въздух се вкарва в балон. В мига, в който махнете структурата, въздухът става едно цяло с всичко друго. Ако тези неща се премахнат, блаженото тяло ще стане част от космоса. Така че ако кармичната структура се разруши напълно, няма да е останала душа. Всичко се слива с всичко останало. Ако кармичната структура се разруши 100 процента, вие се сливате с цялото съществуване. Това означава, че ви няма.

Докато с Лийла седяхме сгушени в лодката, успях да забележа по-голям пробив в облаците и чух много повече утринни звуци около езерото. Хората се събуждаха, пускаха кучетата, няколко риби подскачаха във водата. Наоколо улавях миризмата на готвен бекон. Садгуру продължи:

- Това нефизическо измерение - истинската ваша същност, което можем да наречем нищо или всичко - е в основата на цялото сътворение. Висшият разум създава, поддържа и разрушава цялото съществуване. С това нищо или с тази безграничност можем да обозначим тялото на блаженството, защото това, което не е физическо, не може да бъде описано, а само да ни бъде подсказано в съществуването. Когато човек е във връзка с това измерение отвъд физическото, той е потопен в блаженство. Така че когато кажем блажено тяло, ние се отнасяме към него в контекста на преживяването на нещо, което не може да се опише. Когато кажем освобождение, имаме предвид освобождението от самия процес на живот, раждане и смърт. Освобождението означава да се освободиш от кармичната структура, която държи тези тела заедно, да се освободиш от самото твое съществуване.

- Садгуру - казах аз, - по някакъв начин това блажено тяло, или нашата духовна същност, Бог ли е?Това означава ли, че ние можем да бъдем или ограниченият човек, или Бог?

- Това, което наричате ваша същност, е и универсалното - отговори той. - Няма разлика. Това е само тази обвивка или покритие - и той се спря, за да посочи собственото си тяло, - които са се образували над универсалния ви аспект. С йога вие започвате да разграничавате енергийните нива в себе си. Създавате цяла система. Създавате духовни практики. Тялото и умът - обвивката - вече не са толкова важни, на преден план излиза същността. Това е цялата садхана. Това, което наричате йога, духовните практики, са предназначени да намалят важността на тялото и ума и да изведат значението на същността. Просветлението не е нещо, което се случва. То е било винаги тук. Духовните практики, или садхана, ви дават възможност да видите, че то е тук. Вие не изпълнявате садхана, за да сътворите божественото у вас. Много хора в Щатите говорят за себеразвитие. Същността е нещо, което не можеш да развиеш. Ти можеш да развиеш ума, което е добре. Можеш да развиеш егото, което прави всеки. Как можеш да развиеш същността, която е абсолютна и безгранична? Ако можем да развиваме същността, по-добре да я отхвърлим, защото това означава, че тя е непълна. Само непълното нещо може да бъде развивано. Ако нещо вече е станало все обхватно и вечно, как можем да го развием? Така че садхана не създава нищо, не гради божественото във вас. Божественото е вече във вас. Садхана е само начин да отворите очите си. Садхана е като алармен звънец. Всичко това е само процес на пробуждането ви, събуждане за друго ниво на реалност. Няма такова нещо като себепознание. Има само „себе", същността. Това е всичко. Исус го казва много ясно. Той говори за себе си и за баща си в рая и в един момент казва: „Аз и баща ми сме едно". Вие сте отвъд всякакви граници и вие и Бог сте едно и също. - Садгуру погледна дълбоко в очите ми, като че ли искаше да види дали съм разбрала това. Зная, че има хора, които биха решили, че тази идея е израз на светотатство, но докато той говореше, усещах, че се опитва да предаде самата истина. Осъзнах, че прекарваме по-голямата част от живота си в мъгла като тази, която все още се носеше над тъмните води на езерото.

- Как можем да преживеем това, ако сме оковани от тези ограничения? - попитах аз.

- Трябва да имаш желанието да надмогнеш твоите ограничения. Това желание е отказване. Единствената бариера към него си ти. Ако имаш желание, кой може да те спре? Така че садхана трябва да те накара да пожелаеш. Просветлението никога не е далече, но да накараш човек наистина да го пожелае, отнема време, защото ние имаме пластове и пластове на съпротивление. Отнема време, за да се преодолее съпротивата към истинското желание. Времето не е задължително, но като цяло на хората им трябва време.

- Садгуру - казах аз, - в тази културна среда думите, че човек може да еволюира в Бог, биха обидили много хора, ясно ми е това. И все пак в Индия се стремят към самореализация. Може ли дами обясните защо има такава голяма разлика?

- Индия е древна култура и е дала много просветлени същества - каза той. - В света има два вида култури . Едната винаги чака Бог да слезе като човек и да преобрази света. Тази култура е такава. Другата казва, че единственият начин да преобразиш себе си и света е, като се превърнеш в Бог. Йога идва от тази култура. В йога няма превъплъщения на Бога. Виждаме дори възможност самите ние да станем като Бога - блажени и всевиждащи. Каквото и да е онова, което наричате Бог, ние можем да станем такива и всеки има тази възможност. Ако само един човек е Бог или син на Бога, тогава какви сме ние, останалите? И ние идваме от същия източник. Само хората, изпълнени с предразсъдъци, казват: „Не, моят Бог е различен от твоя". Тогава има проблем. Не забравяйте, че когато Христос приключил със своята проповед, в която той обещавал на хората да ги отведе в царството Божие, той се обърнал към тях и им казал: „Царството Божие е във вас" и добавил: „Може да станете и по-велики от мен". Буда, Кришна или Христос не търсят последователи. Те се стремят да изявят божественото, за което знаят, че присъства във всяко едно човешко същество. Всеки разумен човек ще види, че целият живот произлиза от един-единствен източник. И щом всички идваме от едно място, всички носим една и съща енергия. Някои я наричат Бог, други Аллах, Айнщайн я нарича енергия, а ние я наричаме ишвара, или иша. Както и да я наречете, всички ние несъзнателно носим тази енергия. Всъщност, ако я направите съзнателна и й позволите да се изяви, вие също ще станете божествени. Това не означава, че дотогава не сте били такива - точно сега вие сте божествени, даже и да не го съзнавате. Това, което не осъзнавате, за вас не съществува: трябва да го разберете. Ако седите точно тук и до вас има слон, но вие не знаете, че го има, то за вас този слон не съществува. Само когато осъзнаете нещо, едва тогава то започва да съществува за вас. По същия начин, докато не осъзнаете, че Бог е във вас, вашата божествена природа няма да съществува за вас. Когато някой се пробуди за тази висша истина, тогава той осъзнава, че всички останали носят същия потенциал.

- Садгуру - започнах аз, - може ли всеки човек да достигне до най-висшето осъзнаване? Наистина ли тази йога действа за всички, или е само за определени същества като вас, които са усърдно търсещи?

- Йога определено действа за всички. Нека да си изясним: йога е технология. Няма две мнения по въпроса, че като работи за едни, няма да работи за други. Телефоните, телевизорите, компютрите работят за всеки, въпреки че не всеки съзнава принципа на тях­ната работа. Трябва само да се научите да ги използ­вате правилно. Според способностите си, различни­те хора ги използват на различни нива. Повечето хора никога не разбират как действа йога, но тя действа за всички. Някои фактори, като възраст, отношение или кармични обременености, са решаващи за това колко бързо ще действа йога, но тя определено действа, без значение кога ще го забележите. Някои хора се възпламеняват като бензин, други като хартия, трети като мокро дърво, но йога определено ускорява еволюцията на всеки.

- Този процес винаги ли отнема много време и може ли да стане и бързо? - попитах аз. Наистина исках да зная колко време би отнело в моя случай.

Той каза:

- Може да отнеме стотици или дори милиони прераждания, а може и да стане в този миг. Ако това е едничката цел в живота ти и всичките ти енергии са насочени в тази посока, може да стане бързо. Проблемът е, че хората имат толкова много приоритети, че духовността остава встрани. Това, което търсиш, е вътре в теб. Ако това е единственият приоритет в живота ти, нищо не би могло да те спре. Ако имаш желание, това, което е в теб, не може да ти бъде отказано и за миг. Ако беше въпрос на способности, можехме да му отпуснем малко време. Когато изпиташ истинско желание, кажи ми. Кой би могъл да реши вместо теб?

- Но, Садгуру, ако това е единственият ни приоритет, какво се случва в живота ни такъв, какъвто го познаваме?

- Животът, какъвто го познавате, не е пречка. Ако осъзнаването на крайната цел е единственият приоритет в живота ви, всичко, което правите, по естествен начин ще бъде ориентирано към него. Вашата работа, връзки, любов, пари, самото ви дишане ще бъдат ориентирани към крайната цел. Изживяването на дребните човешки неща ще бъде изключително удовлетворяващо и приятно, когато е направено в светлината на тази цел. След като крайната цел стане ваш единствен приоритет, дори и незначителните действия, мислите и емоциите ще носят удовлетворение и радост.

Чух това с голямо облекчение. Светът е пълен е толкова неща, които ни разсейват, че можеш лесно да изпуснеш целта. Притеснявах се, че само тези, които си отиват от живота, стават просветлени - и то не много от тях. Казват, че това ти коства всичко, което имаш, и дори отгоре. Някои хора го приемат буквално и аз виждам смисъл в това, но и тогава нямаш гаранция. Може все още да се идентифицираш с твоето тяло и с ума си. Как да се освободим от всичко, с което се отъждествяваме? Да узная висшата си природа ми беше голям приоритет, но нямах идея как мога да използвам всичко в живота си в името на тази трансформация. Как можех да го постигна? Как можех да се науча да правя всичко в живота си в светлината на голямата си цел - трансформацията?

Попитах Садгуру:

- Но как всъщност йога води до трансформация?

- Шерил - каза търпеливо той, - йога води тялото до състояние, в което то е в пълен синхрон. Когато съзнанието, тялото, енергията и духовната ти природа - която е зародишът на сътворението - са в синхрон, твоите най-добри качества ще се отключат по естествен път. Не си ли забелязала, че когато си щастлива, имаш неизчерпаема енергия?

- Да, определено - отговорих аз.

Той кимна с глава и продължи:

- Когато си щастлива, твоите енергии протичат по-добре. Дори и да не ядеш и да не спиш, това няма значение. Така че даже съвсем малко щастие освобождава енергията и способностите ти от обичайните ограничения. Йога е наука за активиране на вътрешните енергии до такова жизнено състояние, че тялото, умът и емоциите функционират в най-високите си честоти. Когато тялото и умът ви функционират на високите нива на релаксация и блаженство, можете да се освободите от физическите и умствените проблеми, от които страдат много хора. С практикуването на йога вашето тяло и съзнание ще се задържат във възможно най-върховата си точка, което естествено води до овладяване и контрол над живота и съдбата на човека.

Това определено започваше да важи за мен. Функционирах на доста по-високи честоти откогато и да било. Нещата, които преди ме притесняваха, вече не означаваха нищо за мен. Щастието ми не зависеше от външните обстоятелства. Всъщност, за мое голямо удивление, аз донякъде можех да модулирам външните ситуации, включително и хората, които бях сложила в графата „трудни за съвместна работа", и можех да създам каквото пожелая.

- Вие преди ми казахте, че спокойствието на ума е само началото - казах аз. - И така, как точно действа йога за надмогване на всички ограничения?

- Можеш да се освободиш от въжетата, които те обвързват, едно по едно или да взривиш ограниченията си. Това, което наричаш свои способности, всъщност представлява начина, по който функционира енергията ти. Когато овладееш енергиите си, просто и естествено ще можеш да правиш неща, които преди си смятала за невъзможни. Американците са запалени по технологиите. Йога наистина е технология, с която можеш да използваш енергията си на по-високи нива и за по-големи постижения. Когато се активират вътрешните енергии на човек, той влиза в съвсем различна сфера на възприятие, преживяване, способности и възможности. С други думи, човек може да израсне до такава степен, че всичко в границите на природните закони да стане постижимо. Чувала ли си какво е казал някога Марк Твен след срещата си с индийските мистици? - попита Садгуру.

- Не. Обичам Марк Твен, но не си спомням да е казвал нещо за индийците.

- Той казва: „Всичко, което може да бъде направено от човек или Бог, вече е направено в тази земя“.

Като че ли и природните стихии се бяха заслушали в думите на Садгуру. Бяхме свидетели на един прекрасен миг - величествен пробив на слънцето през облаците. След като се бяхме потопили в топлината на лъчите му за няколко минути, Садгуру предложи да се прибираме в къщата. Толкова бях погълната от разговора, че с голямо неудоволствие се съгласих, че е време да тръгваме. Другата част от разказа трябваше да почака.

Вече можех да се ориентирам къде сме и посочих накъде е къщата. Садгуру запали мотора на лодката и се понесохме през езерото. Когато пристигнахме, гуру се прибра в стаята си, а ние с Лийла решихме да дремнем за малко, преди да отидем да напазаруваме нещо за ядене.

Денят отново отлетя и тази вечер Садгуру се присъедини към нас доста по-рано от обикновено. Тъй като все още беше достатъчно светло, той предложи да се поразходим. Районът около езерната ми къща беше толкова красив със спиращата дъха гледка, ширнала се по целия път до езерото. Решихме просто да повървим наоколо, вместо да губим и малкото останала дневна светлина, за да стигнем до някоя от пътеките за катерене.

Докато вървяхме, използвах възможността да задам на Садгуру някои въпроси от ежедневието. Една от моите приятелки, която знаеше, че гуру ще прекара цяла седмица в къщата ми край езерото, ме помоли да се опитам да го накарам да говори за парите и за това дали всеки човек има определено призвание в живота.

Поколебах се, преди да поставя тези теми за разговор пред духовно същество като него. Струваше ми се голяма загуба на ценно време да го разпитвам за пари и професии: той знаеше толкова много неща, непознати на другите хора, но все пак реших, че щом се занимава с хора от западния свят, за които парите са толкова важни, ще е уместно да го попитам. Лично аз бях преминала през цялата гама на отношението към парите - от идеята, че изобщо нямат значение, защото не носят щастие, през притеснението, че нямам достатъчно, и накрая до убеждението, че са толкова важни, че прекарах твърде много от времето си да ги спечеля.

След като бяхме вървели няколко минути, аз му зададох въпроса:

- Защо изглежда, че хората в Америка приписват толкова голямо значение на парите? Повечето хора, които познавам, прекарват по-голямата част от времето си в работа заради парите, които получават. Те често смятат, че не печелят достатъчно или че работейки повече, не разполагат със свободно време?

Без колебание Садгуру отговори, че хората придават твърде голямо значение и твърде много качества на парите. Той каза, че парите са само средство, за да правим размените си по-лесно. Когато го помолих да каже нещо повече, той отговори:

- Парите са средство, което води началото си от бартерната система. Те не са били сложно нещо, а само начин да се направи животът по-удобен. Ако имате пари в джоба си, животът е по-лесен. Парите не са проблем. Парите ви извращават в мига, в който влязат в главата ви. Вие се отъждествявате с тях. Те стават това, което сте. Щом се идентифицирате с тях, вече никога не може да имате достатъчно. Има много богати хора, които изпадат в униние само при леко колебание на нетната им печалба. Но едва ли парите са крайната цел. Както всичко останало, те са създадени за нашето благополучие. Ние забравяме за това, когато прекалено се отъждествим с тях. Вместо да имаме пари, които само да използваме, ние ставаме някой или нещо заради самите тях. Когато започнем да сравняваме себе си с другите хора по това какво имат те и какво ние, вместо да се радваме на онова, което притежаваме, това се превръща в истинска болест, при която печеленето на пари се обръща срещу собственото ни благополучие. Всеки има различни възможности. Ако погледнете своите възможности, без да се сравнявате с другите, ще видите, че имате достатъчно пари, за да живеете без цялата тази борба. Определено парите са необходими, но от колко пари наистина имаме нужда? Ако променим разбирането си за успешен живот и започнем да мислим за щастлив живот, нуждата ни от пари драстично ще намалее. От колко пари и от колко удобства човек се нуждае, за да живее щастливо? Никога преди това хората не са живели в такъв комфорт както днес. Имам предвид, че лукс, какъвто дори кралските величия не са имали преди години, сега е достъпен за обикновения човек. Но все пак не може да се каже, че сега сме по-щастливи от нашите предци. След като парите станат част от вашата идентичност, с тях се появява и известен страх и дискомфорт. без значение колко пари имате. Това не е интелигентен начин на живот. Единственото нещо. за което се предполага, че може да ви донесе удобство и щастлив живот, се обръща срещу вас. Можем да успеем да си създадем съвършен живот отвън, но истинското качество на живота ни се корени вътре в нас.

- Садгуру - казах аз. - защо изглежда, че йогите са против удобството?

Садгуру се разсмя и каза, че със сигурност йогите не са против удобството.

- Те искат да им бъде удобно винаги и по всяко време, дори когато лежат върху легло от пирони - каза той. - Те просто не се интересуват от дребните неща, които много хора преследват. Удобството не се диктува от външните ситуации. Истинското удобство произтича от определено ниво на хармония със себе си. В днешния свят ние сме превърнали финансовото си положение в най-важната част от своя живот. Любовта не е важна, радостта не е важна, свободата не е важна, чувствата не са важни, музиката и танцът ви са важни. Най-важното нещо е финансовото ни състояние. Днес, в който и да е град, ако кажете, че някой е голям човек, то това не означава, че той е най-интелигентният. Не означава, че е най-обичащият. Не означава, че е най-сръчният. Определено не означава и че е най-мислещият. Просто означава, че това е човекът с най-много пари в града. Така че целият ни мироглед се оказва зависим от финансовия ни статус. Ако фините аспекти на живота не станат важни, ние няма да бъдем щастливи хора. Ако спрете да се сравнявате с другите, ще откриете, че нуждите ви са намалели, и ще живеете много по-разумно, а това е много важно, за да се спаси и да се съхрани планетата, която е в основата на живота. Парите са сила, но когато се отъждествиш с тях, се превръщат в пречка. В парите няма нищо лошо. Ако ги сложите в джоба си и ги използвате, без да се идентифицирате с тях, те са полезни. Но щом влязат в главата ви, те ви извращават. Ако направите духовното си благополучие най-важният приоритет на живота си, ще видите, че парите лесно се управляват.

- Садгуру - казах аз, - знам, че баща ви е бил лекар. Имали ли сте охолно детство?

- Парите не бяха проблем в нашия дом - каза той. - Баща ми имаше много добра кариера, но парите никога не са били от първостепенна важност за него. Дядо ми е бил милионер, но баща ми се отказал от семейния бизнес и от парите, които му се полагали по право. Вместо да продължи семейния бизнес, той станал лекар. Когато е бил само на пет години, майка му умряла от туберкулоза. Докато вехнела в онези дни без необходимото лечение, тя си пожелала синът й да стане лекар. Това нейно желание се вкоренило в него, въпреки че баща му искал той да поеме семейния бизнес. Баща ми винаги е поставял другите хора на първо място. Без значение дали беше на дежурство или не, винаги се отзоваваше и за най-дребното нещо, когато го викаха. Никога не мислеше за пари. Спомням си как много пъти, докато се хранехме и му се обаждаха, за да помогне на някого, той ставаше и хукваше на мига. Майка ми го молеше поне да си довърши яденето, но той винаги тръгваше. Сега, случаят при дядо ми (това е бащата на майка ми) е съвсем различен. Той е бил най-богатият човек в града. Дядо ми имал много пари, но баба била много духовен човек. Контрастът между тях много ме впечатляваше, когато бях малък. Всеки ден в къщата на баба и дядо се готвеше изобилно и сутрин просяците на града се хранеха там - триста-четиристотин души. Дядо ми си имаше собствено царство. Лично движеше бизнес делата си, като започваше от шест и тридесет сутринта. Първото нещо беше да нахрани просяците и да запише дадените им подаяния. Може би вярваше, че така си купува място в рая. След това се заемаше с финансовите си дела. Заемаше пари на всички в града и сутрин хората идваха да си плащат лихвата, да си уреждат заемите и други подобни сделки. Заемаше пари и на една класа хора, наречени недосегаемите[3]. На тях той просто хвърляше парите, защото не искаше да ги докосва. Докато дядо ми си имаше неговото царство, баба ми управляваше съвсем различно царство от задната врата. Хората идваха при дядо ми, защото им се налагаше. Той държеше парите и властта. След като приключваха с неприятните моменти по работата си с него, много от същите хора отиваха при баба ми. Тя стоеше на задната врата и нямаше какво да им даде, но всеки искаше поне за няколко минути да поседи при нея. Същите хора, които дядо не искаше да докосне, баба ми посрещаше на задната врата и ги обгръщаше с любов. Те споделяха с нея живота и проблемите си. Това ме очароваше. Разбирате ли, съществуваха две царства в двата края на къщата! По някакъв начин винаги усещах, че в царството на баба има повече благодат и красота, тъй като хората идваха, защото искаха да дойдат. А при дядо ми ходеха, защото трябваше - нямаха избор. Сигурен съм, че ако имаха достатъчно пари, някои от тях никога нямаше да имат нищо общо с него. Когато баба стана на шестдесет и четири години, тя се изнесе от къщата. Въпреки че семейството притежаваше много земи в областта, тя направи малък храм на чужда земя и това беше голямо неуважение към семейството. Те бяха най-богатите хора, а тя със собствените си ръце построи храма си на чужда земя и заживя там, като сама отглеждаше зеленчуците си. Идваше в къщата на дядо за три или четири часа сутрин, най-вече когато и ние отивахме там. Ние ходехме при него през ваканциите и тя искаше да е сигурна, че ще прекара няколко часа с нас. Баба правеше нещо, което много ме забавляваше. Слагаше сутрин закуската си в една чиния и излизаше навън, където имаше катерички, врабчета и други животинки, и малко по малко раздаваше храната си на тях. Пускаше я навсякъде. Поне три четвърти от закуската й отиваше при малките същества, преди тя да успее да хапне от нея. Говореше им, като че ли те разбираха езика й. Понякога говореше с думи, друг път просто седеше при тях. Повечето от семейството ни не й обръщаха внимание и я считаха за луда, но това, което тя правеше с тези малки същества, много ми допадаше. За мен като дете беше съвсем нормално тя да си говори с животните по начина, по който говореше и с хората. Доста по-късно се замислих над това, което баба ми правеше. Много пъти изобщо не ядеше от храната си. Когато някой се случеше там и я попиташе: „Защо не ядеш?", тя отговаряше: „Аз вече ядох с катериците". Тя ги хранеше и се чувстваше сита. Това не беше емоция, за нея беше истинско. Тя наистина чувстваше стомаха си пълен и това й беше достатъчно. Доживя до 113 години, за нея трябва наистина да е било добре.

Много по-късно, когато започнах да имам необикновени преживявания, всяко дребно нещо, което тя беше правила, започна да придобива смисъл. Преди ми харесваше, но не можех да разбера дълбочината на взаимодействието й с живота.

Когато Садгуру замълча, аз отново го попитах:

- Вие споменахте, че една от вашите баби е пеела и танцувала и е хвърляла с нозете си цветя по боговете. Това тази баба ли е?

- Да. Това е тя. Как биха могли да бъдат две? - отговори той утвърдително. - По-късно толкова много от нейните действия ми се изясниха и започнах и аз да ги правя. Онова, което беше тя, сега означава много за мен.

Вървяхме мълчаливо по пътеката и спряхме на едно място с изглед към езерото, което грееше спокойно с отблясъците на слънчевата светлина. По крайбрежието отражението на дърветата създаваше съвършената представа за огледало, в което се оглеждаше брегът. Но умът ми не беше спокоен като езерото. Исках да се върна към въпроса си.

- Добре, един друг въпрос. Имат ли хората призвание в живота си?

Садгуру се разсмя:

- Животът е призвание. Трябва да участваш в него със страст и ангажираност, без колебания и пресметливост. Тъй като основата на живота е оцеляването, само когато с желание се грижим за него, по-фините му аспекти могат да намерят място в обществото. Тук не става дума за егото, за желанието да направиш нещо различно; става въпрос за това, че трябва да изживееш пълния си потенциал. Ако си истински отдаден на всеки аспект на живота си, много лесно ще разбереш в какво си добър. Ти може да си добър в eppume illaddi.

- Какво е това? - попитах аз.

- Това означава, че може да си добър в нещо, което никога преди не си правил, нещо съвсем ново. Но дори и да не правиш нещо ново, дори и да вършиш едни и същи, обикновени, познати от години неща, ако го правиш с всеотдайност и ангажираност, те ще те издигнат до нови измерения на преживяването. Проблемите идват, когато хората са отдадени само на едно нещо или когато единствено в него влагат страст. Това често води до изолация. Затвореното съществуване и силно ограничената ангажираност водят до напрежение и болка. Говоря за всеобхватната отдаденост. Човек трябва да възприема с цялото си същество онова, което петте му сетива му поднасят във всеки един момент, да участва безрезервно във всичко, което се случва. Това е истинската съпричастност. Съпричастност не е да демонстрираш мило отношение, а да участваш непредубедено в това, което се случва. Животът протича по следния начин: първо - съществуване, после - действие, след това - притежаване. Но точно сега, когато човек е окован във веригите на ума си, той първо си мисли за притежаването. Стигате до един етап в живота си, когато искате определен тип битие, което включва определен тип партньор, къща, кола или каквото и да е друго. Как да имате това? Сега си мислите какво да направите. В мига, в който започнете да мислите какво да направите, хората около вас започват да ви съветват. Започвате да мислите за професия на лекар, адвокат, експортен бизнес или нещо друго. След като сте практикували някоя от тези професии за известно време, започвате да си мислите, че сте станали нещо, и тогава започвате да вървите срещу живота. Вървите по пътя на притежаване-действие-съществуване, а той води до безкрайно преследване на притежаването, което е основата на неудовлетворения живот. Трябва първо да установите пътя си на съществуване. И тогава, без значение дали ще получите желаното или не, то вие ще сте добре. Качеството на живота ви се определя от начина ви на съществуване, а това, какво ще получите, е въпрос на способности и стечение на обстоятелствата. Ако просто преминете от съществуване към правене и притежаване, тогава голяма част от съдбата ви ще следва вашата воля. Искам правилно да го разберете: няма призвание в живота, а животът е призвание - и отвътре, и отвън. Само когато истински отговорите на призива на живота, вие ще го опознаете напълно. Само когато познаете безусловната и абсолютна ангажираност с вселената, с всеки неин атом, вие ще раз­берете пълния диапазон на това, което сте. Собстве­ният ви минал опит и преживявания няма нужда да ви ограничават в тази абсолютна ангажираност. Вие може да получите достъп до огромното хранилище на познанието, което е истинската природа на вселената. Чрез тази ангажираност човек може да познае истинската си същност, която е безгранична и всеобхватна. Това е и крайната цел на съдбата, към която ви е водил целият този процес на желанието.