Любовници, влюбени, хора, преплетени в различни връзки

Обърната: Сложно кълбо от симпатии и антипатии. Неприятен любовен триъгълник. Между вас и парт­ньора ви е замесено трето лице. Някой кръшка. От­ношенията са застрашени от разпад. Конфликтна си­туация, при която всеки следва собствения си инте­рес. Не можете да вземете решение поради уравновесяване на всички фактори. Външни сили се намесват между вас и партньора.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитира­те, но още не сте го направили.)

Когато влязох, видях млад мъж, изправен между две жени - едната руса, другата чернокоса. Той целуна русата, после отиде при чернокосата, но тя го удари. Мъжът продължи да се коле­бае между двете жени, като едната явно го привличаше с от­зивчивостта си, а другата - с липсата си на такава.

Изведнъж иззад тях със съскане премина дебел като въже лъч светлина, който прониза мъжа през сърцето и продължи напред в далечината, разтапяйки всичко по пътя си. Така пре­мина и през планините, които се изпречваха насреща му. Около това дълго въже от светлина се образуваше кух тунел от из­пепелена материя.

Мъжът се хвана за лъча, който го пронизваше, както ко­нецът игленото ухо, и започна да се притегля напред. Поглед­нах назад и видях, че лъчът идваше от слънцето. Погледнах напред да видя докъде стига и видях, че отново стига до слънцето. Или слънцата бяха две, или лъчът излизаше и се връщаше в слънцето, без да мога да видя пълния кръг, който правеше.

Мъжът, нанизан на лъча, продължи да пълзи нагоре над про­пасти и гори, отдалечавайки се все повече и повече от двете жени долу. Накрая се изгуби в яркия слънчев диск.

Долу, на поляната, жените продължаваха да седят от двете страни на лъча. Бяха подвили крака една срещу друга в еднакви пози. Едва тогава забелязах, че те са съвършено еднак­ви, като огледални образи, само дето едната беше чернокоса, а другата - руса.

Излязох.

А той, като видя подобната му форма в

нея, отразена във водата, я обикна и

пожела да живее там. И с мисълта

възникна действие, и той насели

нера­зумната форма, а природата, като пое

любимия си, го обгърна и се смесиха,

защото бяха влюбени.

И затова единствен сред всички

същест­ва по земята човекът е двоен.

Поймандрес на Хермес Трисмегист

* * *

Нека Варии прочуе чрез меонийски стих

теб, Агрипа, герой и победител горд,

как на кораб и кон след теб кохортите

славни подвизи свършиха.

Квинт Хораций Флак

Към Марк Випсаний Агрипа

Победа на всяка цена, победа въпреки

терора, победа независимо колко дълъг

и труден момее да се окаже пътят;

защото без победа няма оцеляване.

Сър Уинстън Чърчил в първото му

изявление като министър-председател

пред Камарата на общините, 13 май 1940 г.

Значителното е край нас, размесено

с подробности, и никакъв херолд не възвестява

неговото идване. Апостолите бродят преоблечени

във въглищарски дрехи...

ИВАН Цанев

Паметна плоча

КОЛЕСНИЦАТА

Седмицата е числото на пълния комплект и завършения цикъл: 7 цвята правят цяла дъга, 7 дена правят цяла седмица, 7 музикал­ни тона правят цяла гама, 6 дена труд + 1 ден почивка правят цяла вселена, ако правещият е Бог. Освен това седмицата е недели­ма, окончателна, и в този смисъл сама отговаря за себе си. Около нея съществува и някаква мис­тична самота.

Колесницата сама по себе си е символ на човека, като ходо­вата част е тялото, конете са емоциите, а колесничарят - ра­зумът. Когато разумът държи здраво юздите на емоциите, три­те елемента вкупом се придвиж­ват напред и никой не може да ги спре. Според психоанализата всяко превозно средство в сънищата се тълкува като Аз-а, който се движи по пътя на живота. Избягвайте да сънувате таратайки, особено такива, които не могат да запалят.

Трябва да се отбележи и че колесницата не е какво да е, а бойно средство за придвижване. Селянинът би използвал ка­руца, а господарят - носилка или каляска. Но триумфалните арки се строят именно за победителите в битка, а не за жре­ците, хетерите, императорите, интелектуалците или каквато и да е друга предварително известна социална прослойка. Под арката на славата може да премине всеки, но трябва да е по­бедител.

Значението на Колесницата е просто и окончателно: побе­да, триумф. Това тържество обаче не се дължи на високия пост, както е при Императора, нито на привилегированата ин­телектуална позиция, каквато има Жрецът, а на увереността в собствените сили и на самотната борба със себе си (коне­те), с обстоятелствата (пътя), с бедите, връхлитащи тялото (колесницата), и с разума, който в тежки моменти е склонен да хвърли юздите.

Според старогръцка легенда някакъв човек карал натова­рената си каруца по калния път. На едно място колелата така затънали, че колкото по-силно дърпали конете, толкова по-лошо ставало. Човекът хвърлил камшика си, слязъл от кару­цата и се проснал в калта да се моли на Херкулес. „О, най-силен сред силните, помогни ми в тази страшна беда”, занареждал той. Не щеш ли, Херкулес надлежно се появил и ка­зал: „Човече, защо се излежаваш в калта? Стани и напъни ко­лелото с рамо”. Ние си имаме българска приказка в същия дух за тримата братя, които викали неволята. Колесницата от Тарото разказва историята за този, който лично се е пребо­рил за успеха си.

Всички по-важни богове от древните пантеони имат колес­ници, а животните, запретнати в тях, обикновено показват об­ластта, над която се простира силата на господарите им. Ко­лесницата на Митра се тегли от бели коне, на Кибела - от лъвове, на Посейдон - от тритони, надуващи раковини, на Венера - от гълъби, на Диана - от елени, на Юнона - от пау­ни, на Хефест - от кучета, на Зевс - от орли, на Дионис - от кози, а на Фрейя - от котки. На този фон Плутон изглежда краен традиционалист, предпочел за себе си черни коне. В картите Таро Колесницата се тегли в по-редкия случай от коне и по-често от сфинксове. Страшното митично същество, из­пратено от боговете да причаква хората по пътищата с гибел­ни въпроси, е може би най-подходящата жива тяга на човеш­ката колесница. Героят от седма карта дори не ги държи с юзди, което показва колко добре ги владее. Това е обяснимо. Сфинксът може да бъде превърнат в слуга по един-единственначин - като се разгадае тайната му. Правилният отговор е и началото на всяка победа.

Шумерската богиня Ищар, или Астарта, наричана още „Гос­подарка на конете и колесниците”, първоначално била боги­ня на любовта, насладата и веселието. Постепенно тези ней­ни атрибути отпадат и остава само могъщото й покровител­ство в бой. „Аз съм Ищар от Арбел”, казва тя в пророчество­то от Асарадон, „пред теб, зад теб ще вървя, не се боя от нищо!” Победата е винаги победа над някого или нещо. Вра­говете, изпитанията и завистта са вечните й спътници.

В психологически план Юнг разглежда архетипа на героя като образ от несъзнаваното. В него са събрани идеите, фор­мите и силите, които владеят душата. Конкретният образ на героя при всеки човек е различен и показва идеала, към който той се стреми, а също и начина, по който смята да осъществи мечтите си. В индустрията на компютърните игри много добре знаят силата на архетипа, защото обикновено предлагат вну­шителен набор от типове, с които играещите могат да се иден­тифицират: културист, чудовище, магьосница, друид, красавец, амазонка и т.н. Разбира се, героят е много повече от това, той е „цялостната личност”. Никой не може да се превърне в героя си, но цял живот ще моделира себе си спрямо него.

Целостта на героя според Юнг включва не само способ­ността му да устоява на изпитанията, но също и да понася огромното напрежение на противоположностите, каквото представляваше предходният аркан на Влюбените. Платон в „Държавата” твърди, че човек може да бъде отклонен от добродетелта по два начина - чрез страдание и чрез омагьосване (съблазън). И за да се разбере кой е достоен за Страж и кой не е, младите мъже трябва да бъдат подлагани на страшни и сладостни изпитания, в които да докажат устойчивостта на характерите си. Така ще се разбере дали в направата им е примесено желязо или бронз, което ще ги изпрати в общест­вените слоеве на земеделци и занаятчии; сребро, което ще ги направи помощници на най-добрите; или злато, достойно за висшия кръг на Стражите. Струва си да се забележи, че колесничарят е със златна броня.

За съжаление, триумфът е не само награда за усилията, но и състояние, което трудно се задържа. При Императора сила та е в институционалната му позиция, но при колесничаря - в самото действие. Човек не може застине в мига на победата си, освен ако режисьорът не спре кадъра. Животът продължа­ва. Колесницата е в постоянно движение и трябва да продължи да доказва себе си.

Що за хора постигат победа? В мига на триумфа не е много ясно. Някой се изправя на сцената, друг се преборва с напа­дателя си, трети взима награда, четвърти спасява човек, пети печели състезание, шести надделява над тежка болест. Отвън се вижда само блясъкът на златната броня на колесничаря. Под нея волята за победа, усилията, страданията, разочаро­ванията и лишенията по пътя към успеха остават скрити в мига на тържество. Китайският философ Уан Джун пише след­ното: „Онзи, който е станал властелин на света, непременно е постигнал победа. Онзи, който е постигнал победа, непремен­но е силен. Онзи, който е силен, непременно умее да покоря­ва сърцата на хората. Онзи, който покорява сърцата на хора­та, непременно умее да владее себе си. Онзи, който умее да владее себе си, непременно умее да бъде кротък и слаб”.

И накрая, всяка истинска победа е победа на доброто над злото, иначе се нарича злодеяние.

Колесницата в литературата: Ахил убива Хектор, Ан­тигена отстоява правото на мъртвия си брат да бъде погребан, Разколников се предава, Дейвид Копърфийлд забогатява, Беоулф убива чудовището Грендел, а после и майка му, мис Марпъл разкрива коя от приятелките й е отровила пощальона.

Колесницата в киното: „Огнени колесници”, „Гладиатор”, „Спартак”, „Смъртоносно оръжие”, „Фирмата”, „Конан Вар­варина”, „Умирай трудно”, „Роки”. Колесницата на практика е задължителна във филмите за бой, съд и спорт. Върху нея се крепи популярният сюжет, при който някой, който отнача­ло няма никакъв шанс, се хваща здраво на работа, преборва се с неприятностите, справя се дори с подлеците, които искат да го препънат по пътя му, и накрая триумфира в победата си. В тези филми действа с пълен размах пословицата „Юнак без рана не може”.

Тук обикновено се нареждат и филми с числото 7 в загла­вието. От героите в тях сме свикнали да очакваме смелост, виртуозно умение, навик да се действа в самота и някаква форма на личен триумф накрая: „Седемте самураи”, „Вели­колепната седморка”, „Седморката на Блейк”. „Седем” не прави изключение.

Колесницата в историята: Победата на хан Крум над Никифор Фока за българите, победата на Василий над Самуиловите войници за византийците, победата на Мехмед II Завое­вателя над Константинопол и Балканите за Османската импе­рия, победата на руските войски над османските поробители.

При сблъсък между две страни картата на колесницата ви­наги е права за едни и обърната за други. Не така стои въпросът с откриването на пеницилина през 1928 г. от сър Шександър Флеминг, което е победа за цялото човечество, но не и за бактериите.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: През външни трудности и вътрешни проти­воречия Пътуващият се научава да преследва целта си до по­беда.