Внимание! Има опасност, ако сте направили нещо не­достойно, картата да не вещае чак толкова приятна развръзка

Съдия, адвокат, нотариус, правист.

Обърната: Пристрастен съдия. Неправда. Неблаго­приятен изход от дело. Бюрокрация, увъртания, кои­то не водят доникъде. Някой ви измества от дължи­мото ви място. Справедливостта се бави.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, Справедливостта седеше на трон по среда­та на грамадна зала, висока колкото празна отвътре двадесететажна сграда. Тронът се издигаше на края на продълговата платформа, покрита с червена пътека. Платформата беше сравнително тясна и нямаше перила, така че от двете ми стра­ни се разкриваше огромна пропаст, макар и под купола на залата. Ако политнех, нямаше в какво да се спра. От двете страни на трона се спускаха стълби надолу и там някъде, в основата на залата, се чуваше човешка гълчава като от мно­жество оживени спорове, макар че от мястото, където се на­мирах, не можех да видя никого. Тръгнах по червената пъте­ка към Справедливостта.

Тя не беше нито млада, нито стара, нито хубава, нито гроз­на, нито симпатична, нито зла. Гладките й руси коси бяха опъ­нати от двете страни на прав път, а очите й бяха синьо-зелени и немигащи. Попитах я за какво й е мечът. Тя удари с дръжка­та му по трона и от тавана се откъсна правоъгълно парче с големината на басейн. Тухли, мазилка и бетон полетяха надо­лу и се сгромолясаха с трясък, а от покрива заструи бяла свет­лина. Не слънчева, а бяла, почти пробивна в силата си. Дол­ната й част прониза кълбата натрошена мазилка във въздуха. Везните се полюляваха празни.

- Трябва ли да се кача върху тях?

- Когато настъпи часът.

Вгледах се в очите й. Във всяко от тях имаше по едно мое отражение. Постепенно обаче престанах да го виждам, защо­то от местата, където трябваше да са зениците, струеше същата бяла светлина. Попитах я:

- А какво да правя, когато видя несправедливост?

- Първо я потърси в себе си. Разбира се, после можеш да се обърнеш и към мене.

И се усмихна. Зъбите й бяха железни. Вероятно такъв беше и целият й скелет под гладката кожа, независимо че имаше съвсем човешки вид. Усмивката й беше любезна и същевре­менно малко изкуствена.

Излязох от картата.

Човешките души, които не са случили да имат

ума за предводител, търпят същото, което и

безсловесните животни. (...) Подобно на

безсловесните животни те се гневят неразум­но

и не спират да желаят по неразумен начин,

нито пък имат насита от злините: защото

гневът и неразумните желания са прекомерни

злини. Над тях, като отмъстител и изобличител,

Богът постави закона.

XII Слово на Хермес Трисмегист

ЗА ОБЩИЯ УМ КЪМ ТАТ

* * *

Братята от Монт-Дъо! В мрака на

Запада те донасят светлината на

Изтока и в галската хладина - религиоз­ният

плам на Древния Египет, а именно

уединението - огледало на небесния живот.

Гийом от Сен Тиери, XII в.

Животът е като бродерия, която през

първата част от дните си човек гледа

откъм лицевата страна, а през втората

- откъм опаката. Тя не е красива като

лицевата, но пък е по-поучителна и

показва начина, по който конците са

били преплетени.

Шопенхауер

Есета от Парерга и Паралипомена

По пътя - никой. В този никой

аз от години се разхождам

с огромна чаша във ръката

и чакам аз да й поникнат

хриле и перки - тази риба

с очи на камък се разлиства –

не слуша моите съвети.

Иван Методиев

Чаша

ОТШЕЛНИКЪТ

Деветката е последното число от едноцифрената поредица. То оз­начава успешно завършен ци­къл; най-висше постижение, след което се преминава на по-високо ниво (следващите числа са вече двуцифрени). Следова­телно деветката е знак за посве­щение в тайнство и съответства на смъртта, която кандидатите за инициация е трябвало симво­лично да изиграят, за да бъдат приети преродени сред остана­лите адепти. Деветката се смята още за плодотворно число, за­щото е свързана с деветмесеч­ната бременност при човека. В нея има едновременно и завър­шек, и продължаване по нов път, и оттегляне, и изява. Деветтемузи и деветте ангелски хора отново показват, че последното едноцифрено число е връзка между два свята - на висшия дух и живота тук и сега.

Отшелникът се появява, след като всичко вече е било по­ставено на везните и претеглено. Светът, разпределен на „за” и „против”, може да бъде обединен отново единствено чрез размисъл. Вече няма лесни решения. Тук липсват и безцеремонността на Фокусника, и привлекателността на Жрицата, и охолството на Императрицата, и властта на Императора, и обществения дух на Папата, и сложните отношения на Влю­бените, и славната победа на Колесницата. Пътят на Отшел­ника е този, който трябва да бъде извървян насаме, ако човек иска да разбере себе си, а заедно с това и света. Всъщност Отшелникът е единствено аналогичен на Глупака: и двамата следват призванието си без другар, само с тояжка в ръка. Но докато светът на Глупака е слънчев, този на Отшелника е скрит под тъмния свод на нощта. Глупакът е тръгнал да опознае живота, а Отшелникът - да го осмисли. Глупакът се е запътил надясно, а Отшелникът - наляво, сякаш вече се връща от също­то място. Девети аркан показва, че посоката на търсене се променя.

На картите той е изобразен в расо, с наметало и с фенер в ръката. Пламъчето осветява пътя му напред, а наметалото го загръща така, че отстрани не може да се види. Отшел­никът, натрупал знания и мъдрост, може да бъде фар за ня­коя заблудена душа, и съвършено невидим за друг, който е сляп за светлината на познанието. Отшелникът е посветени­ят, който може да запали фенера на следовника си. Но не непременно за да бъде последван, а за да му помогне да на­мери собствения си път.

Прототипът на Отшелника е познатата на Средновековие­то фигура на странстващия монах. Интересното в девети ар­кан е, че пътникът е имал небрежността да замръкне по пътя. Но понеже в Тарото нищо не е случайно, може би тази не­брежност има по-добро обяснение. През ХII-ХIII в. в Европа било обичайно монасите да предават знанието на учениците си устно, така както те самите са го приели, а до книги да се докосват само когато се наложи да ги преписват. Приблизи­телно през същия период обаче се появява техният събрат схоластът, който работи по книги и тълкува текстове. Схола­стиката разработва граматиката като наука за точната упо­треба на езика, диалектиката като средство за анализиране и защита на даден проблем пред противниците, логиката като дисциплина на ума. Това е по същество връщане към антич­ната мисъл, обогатена от арабската култура. Платон и Арис­тотел стават така важни за монаха, както и за алхимика. Може да се каже, че античната академия на Платон, която византийският император Юстиниан I през 529 г. закрива, защото пречела на християнството, пет века по-късно отново отваря врати.

Така в лоното на църквата се появява човекът, който рабо­ти с книги, а първите университетски преподаватели са ду­ховници. Парижкият учител Жан от Гарланд изброява необ­ходимите инструменти на професора в расо: „Поставка за книга, нощна лампа с лой и свещник, фенер и фуния с масти­ло, перо, отвее и линия, маса и пръчка, катедра и черна дъска, пемза с перце за стъргане и тебешир”. Работиш ли с наука, трябва ти и светилник. Отшелникът носи своя фенер и така се превръща в огледална противоположност на нулевия аркан.

Според Артър Уейт пламъкът във фенера е звезда. Египтя­ните са знаели, че Луната взема лъчите си от Слънцето, за да ги изпрати на Земята, но вярвали, че Слънцето на свой ред получава енергията си от Сириус. Тази ярка звезда от съзвездието Голямо куче предвещавала годишния разлив на Нил и била отъждествявана с богатата жътва, мистериите и скритото знание. В страната имало множество храмове, кон­струирани така, че светлината на Сириус да премине по спе­циално насочен през камъка канал и да падне като светещо зърно право върху олтара. Тук има колкото мистерия, толко­ва и наука.

Фазата на Отшелника у човек предвещава навлизането в средната възраст. Тогава става ясно, че думите съдържат по­вече шум, отколкото истински отговори. Настава крайно вре­ме човек да си изясни какво цени най-много, за да не се превърне животът му в нарастващ фалш. Затова Отшелникът не може да бъде съблазнен с нищо от това, което вълнува останалите. Неговото странстване навътре е много различно и награда може да му бъде само познанието.

Фигурата на Отшелника се появява насън, като архетипа на „мъдрия старец”, за да разкрие важна истина за сънува­щия. Според Юнг мъдрият старец е цялостната личност, коя­то идва от бъдещето на индивида, за да го преведе през пред­стоящите трудности. Това се случва най-често, когато авто­ритетът на бащата се разпада и съветите му вече не помагат. Съзнанието започва да търси помощ не от друг, а от себе си, и затова появата на мъдрия старец е щастлив знак за съзрява­не. Неслучайно най-ценните съвети, които героят от приказ­ките получава, идват от устата на незначителни на вид стран­ници, срещнати по пътя. Доброто, което героят им прави, му се връща многократно, а всяко незачитане се наказва.

В живота Отшелникът е професор, затворен в кабинета си с книгите, уредник в музей, пожертвал по-добре заплатено място заради възможността да бъде до интригуващите ориги­нали, библиотекар, антиквар, писател, истински отшелник, изследовател. Той не пътува с километри, а с дълбочини. Може неуморно да реди пъзелите на неизвестна азбука или да май­стори нещо свое си, а привечер, ако никой не го е прекъснал, ще смята деня си за успешен.

Щастлив човек ли е Отшелникът? Определено. Има веро­ятност да го срещнете небръснат (ако е мъж), несресан (ако е жена) или недохранен (и в двата случая). Не го хранете, не му чистете, не се опитвайте да го забавлявате. Той пътешества. И ще ви приеме в света си само ако и вие видите същата свет­лина.

Отшелникът в литературата: Паисий от едноименно­то стихотворение на Иван Вазов; ерудираният францисканец детектив от „Името на розата”. Хенри Дейвид Торо като себе си в автобиографичната си книга „Уолдън”. В нея харвардският възпитаник описва как живее две години в отдалечена от света колиба само с природата, съседите и книгите си.

Отшелникът в киното: „Нострадамус”. Честият образ на смахнатия професор, който отдавна се е откъснал от дей­ствителността, но продължава да бълва гениални изобрете­ния за подобряването й: „Флабър”, „Кучета и котки”. Ком­пютърните гении, до които агент Мълдър от „Досиетата X” се допитва при най-тежките си казуси. Тайнствената фигура на Никола Тесла в „Престиж”.

Отшелникът в историята: Свети Никола, заможен чо­век от Патара, Мала Азия, живял през IV в. Един ден видял баща да оплаква съдбата си, че няма пари да омъжи трите си дъщери, и той им дал богати зестри. Така ги спасил от лошия път. Св. Никола е покровител на децата, учените, девиците, моряците и търговците, но е по-известен като Дядо Коледа.

Грета Гарбо, която на 36 години напуска филмовата си ка­риера, за да остарее в самота.

Цар Петър, който отстъпва короната на по-малкия си брат Асен, защото се е чувствал по-свързан с вярата, отколкото с военните дела.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След претегляне на противоположностите, пътуващият се оттегля от света, за да опознае себе си. Той поема към втората, лунна част от живота, където въпросите отстъпват място на отговорите.

Тълкуване при гадаене: Оттегляне от света. Усамотяване, размисъл, търсене на отговори. Духовно израс­тване. Знак от съдбата, който да ви подскаже как да продължите пътя си. Знание, мълчание, философско прозрение, мъдрост. Работа с книги. Посвещение, взе­мане на научна титла, духовно признание. Предпочи­тате да стоите настрана.